Представление на Младежки театър „Николай Бинев“
Дата на посещение: 10.03.2022
„Бившата мис на малкия град“ с оригинално заглавие „The Beauty Queen of Leenane“ е първата пиеса на ирландския (макар и роден в Лондон) драматург, сценарист и режисьор Мартин Макдона. Тя се появява през 1996 г. и бързо превръща автора си в откритие на театралната сцена. Следват още 2 пиеси, които оформят т.нар. „трилогия за Ленан“ (Ленан е малко градче в Ирландия) – „Черепът в Конемара“ и „Самотният запад“ (последното играно и у нас).
Ако сте гледали „Три билборда извън града“, „В Брюж“ и „Седемте психопата“ (българската граматика силно е убягнала на преводачите на това заглавие), то тогава имате добра представа за стила на Макдона. Той не се различава много, независимо дали говорим за сцената или екрана. Пиесите му са често поставяни у нас – в последните години Явор Гърдев режисира „Пухеният“ (първоначално във Варна, впоследствие в Театър 199) и „Ръкомахане в Спокан“ (в Народния театър) , а Стоян Радев – „Палачи“ (Театър „София“). Вече споменахме „Самотният запад“, а самата „Бивша мис“ също не се играе за първи път в България. Очевидно има нещо в текстовете на Макдона, което не спира да привлича театралните дейци у нас, а смея да твърдя – и публиката.
Стилът на Макдона категорично не е за всеки. Той обича да ни разказва истории с насилие, за смачкани хора без кой знае какви перспективи пред себе си, поставени често в абсурдни ситуации и всичко това – поднесено с крайно неполиткоректен черен хумор.
„Бившата мис на малкия град“ не е изключение в това отношение. И тук имаме типичния за автора хумор, с който той ни води през нелеката история на Мег и Морийн – майка и дъщеря, оцеляващи в малкия град Ленан. Мег е болнава старица на около 70 години, впримчила най-малката си дъщеря да й слугува до живот. Тя не е толкова болна, но държи Морийн да я обгрижва като малко дете. Малко капризно дете. На свой ред Морийн й отмъщава с дребни (и не толкова) жестокости. Тя е на 40, не е била с мъж и сега получава може би една последна възможност за любов. Това обаче не влиза в плановете на Мег.
Това е накратко сюжетът, който се разиграва на камерната сцена на Младежкия театър в рамките на малко по-малко от 2 часа. С типичния си стил Макдона разгръща една голяма житейска драма, без да залага на сълзливи емоции, а само на великолепно изградени образи, жив език и много тъмен хумор.
Историята може да звучи тривиална, но в нея не липсват и обрати. Макар и банална, житейската ситуация, около която се завърта представлението, може да бъде припозната от мнозина. На малко по-заден план е загатнато и бавното умиране в малкия град без перспективи, но и недотам добрата алтернатива в лицето на мегаполиса (Лондон) – въпреки че в случая противопоставянето е по-скоро по линията ирландци-англичани, отколкото малък-голям град.
Това е всичко, което трябва да знаете предварително за „Бившата мис на малкия град“. В случая с Макдона колкото по-малко знаете предварително, толкова по-добре.
Освен със стила, който върви след името на Макдона, има още една много съществена причина да гледате спектакъла – играта на актьорите. На всеки един от тях.
Както беше споменато по-горе, пиесата е камерна и включва само четири персонажа. Актьорският квартет обаче играе така, все едно са четиридесет. Отдавна не ми се беше случвало да наблюдавам толкова силно присъствие на целия състав. Често се случва в рамките на дадена театрална постановка да се отличат един или двама, но рядко се наблюдава такава симбиоза между целия каст. Всеки един е на мястото си, правейки каквото трябва – нито повече, нито по-малко. Няма и помен от крещенето, така типично за много български постановки.
Фокусът на пиесата е изцяло върху двата женски образа (нещо, което не се случва често при Макдона), съответно вниманието на зрителя е ангажирано почти на 100% върху играта на котка и мишка между Мег (Станка Калчева) и Морийн (Искра Донова). И двете актриси са брилятни, от началото до края. Станка Калчева е неузнаваема в кожата на болнавата старица, но същото с пълна сила важи и за Искра Донова като мъжкараната Морийн. Динамиката между двете до голяма степен е движещата сила на представлението и донякъде напомня на сблъсъка между Андрю (Майлс Телър) и Флечър (Дж. К. Симънс) в „Камшичен удар“.
Въпреки по-второстепенните си роли, мъжката част от състава също е непоклатима. Николай Луканов като Пато Дули показва неочаквана нежност, а Николай Владимиров в образа на по-малкия брат хулиган Рей е свежото попълнение, което служи като това, което на английски се нарича comic relief или комичният елемент, който напомня, че гледаме Макдона все пак. Драмата си е драма, но не може без черен хумор. И брилятна употреба на жаргон.
„Бившата мис на малкия град“ е задължителна спирка за всеки любител на театралното изкуство. Макар стилът на Макдона да не е за всеки, постановката предлага малко под два часа чист театрален кеф. Без пудра, без звезди, без излишни претенции – единствено безкомпромисни текст и игра.
Оценка: 9/10
*Откриващата снимка е от Фейсбук страницата на театъра